Чтение онлайн

Само „Ал“ беше написано на ръка. Сложиха пощенски печат от Вашингтон и изпратиха по човек писмото на Клокнър в Нептун Бийч.

По някаква случайност Тревър беше във Форт Лодърдейл по работа, така че писмото остана в пощенската кутия на „Аладин Норт“ два дни. Адвокатът се върна уморен, отби се в кантората си точно колкото да вдигне скандал на Джан, после изхвърча оттам, върна се в колата си и потегли право към пощата. За негово удоволствие кутията беше пълна. Изхвърли рекламните брошури, а после пропътува до пощата на Атлантик Бийч и провери кутията на „Лоръл Ридж“, скъпата клиника на Пърси.

Щом събра писмата, за изненада на Клокнър Тревър потегли към Тръмбъл. По пътя се обади на букмейкъра си. Беше загубил две хиляди и петстотин долара за три дни на хокей — спорт, за който Спайсър не знаеше нищо и на който отказваше да залага. Тревър сам избираше фаворитите си и както можеше да се очаква, губеше.

Спайсър не се появи в двора на Тръмбъл, затова Бийч се срещна с Тревър в стаята за юридически консултации. Размениха пощата си — четиринайсет получени писма и осем за изпращане.

— Какво става с Брант в Ъпър Дарби? — попита Бийч, докато разглеждаше пликовете.

— Какво да става?

— Кой е той? Ние сме готови да го притиснем.

— Още го проучвам. Не бях в града няколко дена.

— Действай. Това може да се окаже най-големият ни удар.

— Ще се заема утре.

Бийч не залагаше на мачове и не искаше да играе карти. Тревър си тръгна след двайсет минути.

Дълго след времето за вечеря и дълго след края на работното време на библиотеката Братята останаха заключени в стаичката си. Говореха малко, избягваха да срещат погледите си, и се взираха в стената, потънали в мисли.

На масата имаше три писма. Едното беше от лаптопа на Ал, изпратено преди два дни от Вашингтон. Другото беше написано от Ал на ръка и изпратено преди три дни от Сейнт Луис. В него Кониърс прекратяваше кореспонденцията си с Рики. Двете писма рязко си противоречаха и очевидно бяха написани от различни хора. Някой си играеше с пощата им.

Третото писмо ги накара да замръзнат. Препрочетоха го няколко пъти, заедно и поотделно, в тишина или високо на глас. Разглеждаха ъгълчетата му, вдигаха го на светлината, дори го помирисаха. Хартията миришеше леко на пушек, също като плика и картичката от Ал до Рики.

Писмото беше написано на ръка, с дата осемнайсети април, един и двайсет сутринта, и адресирано до някаква жена на име Каръл.

Писмото беше подписано от Арън Лейк. Името му беше отпечатано в горната част на картичката. Почеркът беше идентичен с този на писмото от Ал до Рики.

Пликът беше адресиран до Рики в клиниката за наркомани и когато Бийч го отвори, той не забеляза втората картичка, пъхната под първата. После тя падна на масата и когато я вдигна, той забеляза името „Арън Лейк“, гравирано с черни букви.

Това стана някъде към четири часа следобед, малко след като Тревър си тръгна. Почти пет часа Братята изучаваха писмата и вече бяха сигурни, че първо, писмото от лаптопа е фалшиво, а подписът е сложен от опитен имитатор, второ, фалшифицираният подпис е напълно идентичен с оригинала, следователно човекът, който бе подправил писмото, се беше добрал до кореспонденцията на Рики с Ал; трето, картичките до Рики и Каръл бяха написани от Арън Лейк; и четвърто, тази до Каръл явно беше изпратена по погрешка.

Но най-важното беше, че Ал Кониърс и Арън Лейк бяха един и същ човек.

Най-известният политик в страната се беше хванал на тяхната игричка.

Други, по-дребни доказателства също сочеха към Лейк. Кониърс използваше пощенска кутия във Вашингтон, където конгресменът Лейк прекарваше почти цялото си време. Тъй като заемаше отговорна длъжност и често зависеше от мнението на гласоподавателите си, той, естествено, се беше скрил зад псевдоним. Освен това използваше принтер, за да скрие почерка си. Ал не беше изпратил снимка — още едно доказателство, че имаше какво да крие.

Прегледаха вестниците от последните дни, за да сверят датите. Картичките бяха изпратени от Сейнт Луис в деня след дебата, когато Лейк беше там, защото самолетът му се беше запалил.

Лейк беше прекратил кореспонденцията в най-подходящия момент. Беше започнал да пише на Рики, преди да се кандидатира за президент. За три месеца той беше покорил страната и беше станал много известен. Сега можеше да загуби много.

Бавно, без да се интересуват от времето, те започнаха да изграждат версията си за Арън Лейк. Най-силният контрааргумент дойде от Фин Ярбър.

— Да предположим — каза той, — че човек от екипа на Лейк има достъп до писмата му. Тогава какво?

Въпросът не беше лош и те го обмисляха около час. Нима Ал Кониърс не би направил нещо подобно, за да скрие самоличността си? Ами ако той живееше във Вашингтон и работеше за Лейк? Ами ако Лейк, като много зает човек, бе поръчал на някой свой асистент да води кореспонденцията му? Ярбър не си спомняше да е гласувал такова доверие на помощниците си, когато беше главен съдия. Бийч никога не бе оставял друг да пише личните му писма. Спайсър никога не се беше занимавал с подобни глупости. За това си имаше телефони.

Само че Ярбър и Бийч не бяха изпитвали стреса и безумието на някакво толкова оспорвано състезание като президентската кампания. Макар, както си спомняха с тъга, навремето си те да бяха заети мъже, не можеха да се сравняват с Лейк.

Да приемем, че е някой от екипа на Лейк. Дотук имаше идеално прикритие, защото не им беше казал почти нищо. Никакви снимки. Само смътни детайли за кариерата и семейството. Единственото, което бяха успели да изкопчат, беше фактът, че харесва стари филми и китайска храна. Братята и без това смятаха да преустановят кореспонденцията с Кониърс, защото той се оказа твърде плах. Защо тогава беше решил да прекрати връзката точно в този момент?