Чтение онлайн

— Защо му трябва седми?

— Не знам, но едва ли е за добро. Човек, който няма нищо за криене, не използва чуждо име, нито таен адрес.

— Кога е наел кутията?

— Още проучваме.

— Може да я е наел, след като е решил да се кандидатира. ЦРУ мисли вместо него и Лейк сигурно е решил, че следим всичко. Това го е подразнило и той е наел тази кутия. Може би има приятелка, която сме пропуснали. Може би харесва порнографски списания или филми, нещо, което се изпраща по пощата.

След дълга пауза Йорк каза:

— Може би. Ами ако кутията е наета преди месеци, дълго преди той да се кандидатира?

— Тогава той не се крие от нас. Крие се от света и тайната му е наистина ужасна.

Двамата мълчаливо се замислиха за страшната тайна на Лейк. Никой не искаше да изкаже някакво предположение. Решиха да увеличат още повече наблюдението и да проверяват пощенската кутия по два пъти на ден. Лейк щеше да напусне града след часове и да тръгне към други предизборни срещи, така че те щяха сами да разполагат с кутията.

Във Вашингтон Арън Лейк беше човекът на деня. От своя офис на Капитолийския хълм той благоволяваше да дава интервюта на живо за сутрешните новини. Приемаше сенатори и конгресмени, бивши приятели и врагове, и всички му носеха добри новини и го поздравяваха. Обядва с членове на екипа си, а след това дълго разисква с тях стратегията си. След кратка вечеря с Илейн Тайнър, която му донесе чудесната новина за пристигащите в „Ди-Пак“ купища пари, той напусна града и отлетя за Сиракуза, за да се подготви за първичните избори в Ню Йорк.

Посрещна го многобройна тълпа. Все пак сега той беше фаворитът.

Все по-често го мъчеше махмурлук, затова когато Тревър отвори очи, той си каза, че просто трябва да се стегне. Не можеш да се мотаеш в кръчмата всеки ден, да пиеш евтина бира и да гледаш тъпи баскетболни мачове, само защото си заложил на тях хиляда долара. Миналата вечер бяха „Лоуган Стейт“ срещу някакъв отбор със зелени екипи. Кой се интересуваше от „Лоуган Стейт“?

Джо Рой Спайсър, ето кой. Спайсър беше заложил на тях петстотин долара, Тревър беше добавил хиляда от себе си и „Лоуган“ спечелиха. През изминалата седмица Спайсър беше познал десет от дванайсет победители. Това му беше донесло три хиляди долара в брой, а Тревър, който щастливо го следваше, беше спечелил пет хиляди и петстотин долара. Хазартът му носеше повече пари от адвокатската работа. При това друг познаваше победителите!

Той отиде в банята и наплиска лицето си с вода, без да поглежда в огледалото. Тоалетната още беше задръстена от предишния ден и докато Тревър обикаляше мръсната си малка къща да търси гумената камбана, с която да почисти, телефонът иззвъня. Беше съпругата му от един предишен живот, жена, която го мразеше, както и той нея, и когато чу гласа й, разбра, че тя иска пари. Отказа й сърдито и застана под душа.

В кантората нещата бяха още по-зле. Развеждащи се съпрузи бяха пристигнали, всеки в отделна кола, за да довършат преговорите за подялбата на имуществото. Предметите, за които спореха, нямаха стойност за никой друг — тенджери, тигани и един тостер, — но макар да не притежаваха нищо, все пак трябваше да намерят за какво да се карат. Най-страшни са битките за най-дребните залози.

Адвокатът им закъсняваше с един час и те бяха използвали времето, за да си разменят обиди, докато накрая Джан не ги бе разделила. Съпругата беше изпратена в кабинета на Тревър, когато той се появи от задната врата.

— Къде бяхте, по дяволите? — извика тя достатъчно силно, за да чуе мъжът и. Той се втурна по коридора покрай Джан, която не се затича след него, и нахълта в тесния кабинет на Тревър.

— Чакахме ви цял час! — заяви той.

— Я млъкнете и двамата! — извика Тревър, а Джан напусна сградата. Клиентите бяха шокирани от силния крясък.

— Седнете — изкрещя отново той и те се тръшнаха на единствените празни столове. — Като плащате петстотин долара за някакъв тъп развод, да не си мислите, че ще командвате парада!

Те погледнаха зачервените му очи и обляното в пот лице и решиха, че е по-разумно да не спорят с него. Телефонът иззвъня, но никой не го вдигна. Тревър отново почувства, че му се гади, хукна по коридора към тоалетната, където повърна възможно най-тихо. Не можа да пусне водата. Верижката издрънча безпомощно в казанчето.

Телефонът продължаваше да звъни. Тревър се заклатушка надолу по стълбите, за да уволни Джан, и тъй като не можа да я намери, излезе от сградата. Отиде до плажа, свали обувките и чорапите си и запляска с крака в студената морска вода.

Два часа по-късно Тревър седеше неподвижно на бюрото си. Беше заключил вратата, за да не влизат клиенти, и бе вдигнал на бюрото босите си крака с останал между пръстите пясък. Имаше нужда да подремне и да си пийне, затова се загледа в тавана, като се опитваше да подреди приоритетите си. Телефонът иззвъня и този път бе съвестно вдигнат от Джан, която още не бе уволнена, но тайно преглеждаше обявите за работа.

Обаждаше се Брейсхиърс от Бахамите.

— Преведена ни е нова сума, сър — каза той.

Тревър веднага скочи на крака.

— И каква е тази сума?

— Сто хиляди, сър.

Тревър погледна часовника си. Имаше около час, за да хване някой полет.

— Можете ли да ме приемете в три и половина? — попита той.

— Разбира се, сър.

Тревър затвори и извика към приемната:

— Отмени всички срещи за днес и утре. Заминавам.

— Никакви срещи нямаш — извика му Джан. — Губиш пари по-бързо отвсякога.

Тревър не й отговори. Затръшна задната врата, качи се в колата си и потегли.