Чтение онлайн

— И все пак — отвърна засегнато Мая — финансовият надзор трябва да намери начина, ние просто трябва да сигнализираме за проблема.

— Скъпа моя — каза и добродушно Симеи, — ще ви кажа какво ще стане, ако публикуваме това разследване. Първо, ще настроим срещу себе си финансовия надзор, който вие упреквате, че не е разбрал за измамата — а тези хора знаят как да си отмъщават, ако не на нас, със сигурност на Командора. А от другата страна, сама го казахте, стоят триадите, камората, ндрангетата или каквото и да е там, нима смятате, че те ще кротуват? И ние ще стоим тук и ще чакаме преспокойно да ни сложат някоя бомба в редакцията? И знаете ли какво ще ви кажа? Че нашите читатели ще бъдат въодушевени от възможността да хапнат на добра цена в заведение от криминален роман, „Паля е Фиено“ ще се напълни с идиоти и ние, в крайна сметка, ще му помогнем да печели. Така че — на боклука. Успокойте се и се върнете към хороскопите.

Сряда, 15-и април, вечерта

Мая ми се стори толкова смазана, че на излизане я настигнах. Без да се усетя, я хванах под ръка.

— Не си го слагайте на сърце, Мая. Хайде, ще ви изпратя до вас и по пътя ще пийнем по нещо.

— Живея на каналите, там е пълно с барчета. Знам едно, в което правят отлично „Белини“, моята страст. Благодаря.

Излязохме на Рипа Тичинезе и за първи път видях каналите. Разбира се, бях чувал за тях, но бях убеден, че всичките са под земята, а вместо това ми се стори, че съм попаднал в Амстердам. Мая ми каза с известна гордост, че някога Милано наистина бил като Амстердам, пресичан от кръгове канали до самия център. Сигурно е бил много красив град, затова Стендал го е харесвал толкова. Но после покрили каналите по хигиенни съображения, само тук имало още, с мръсна вода, а някога край брега седели перачки. Но ако се тръгнело навътре, се намирали още остатъци и стари къщи. И там също много от тях били къщи с парапети.

За мен къщите с парапети също бяха чист flatus vocis 11 , или образи от петдесетте години, които бях виждал, докато подготвях енциклопедиите и трябваше да цитирам мизансцена на El nost Milan на Бертолаци в Малкия театър. Но и тогава си мислех, че са от деветнайсети век.

Мая се разсмя.

— Милано е още пълен с къщи с парапети, но вече не са за бедните. Елате, ще ви покажа. — Накара ме да вляза в един двор. — Тук на приземния етаж всичко е реконструирано, има малки антикварни магазини — всъщност вехтошарници, които се надуват и вземат скъпо — и ателиета на художници, които търсят слава. Вече всичко е за туристите. Но там, горе, онези два етажа са точно както едно време.

Видях, че горните етажи са заобиколени от железни парапети и че вратите се отварят към терасата, и попитах дали някой още си простира прането навън.

Мая се засмя.

— Не сме в Неапол. Почти всичко е реконструирано, едно време по стълбите са се качвали право на терасата и оттам са си влизали вкъщи, а в дъното е имало една тоалетна за няколко семейства, и то с клекало, за душ и баня можело само да мечтаеш. Сега всичко е преправено за богаташи, в някои апартаменти има дори джакузи и струват майка си и баща си. С изключение на мястото, където живея. Аз съм в гарсониера, стените текат и слава богу, че имам дупка за тоалетната и душа, но обожавам квартала. Със сигурност скоро и там ще има преустройства и ще трябва да се изнеса, защото няма да мога да си позволя наема. Освен ако „Утре“ не тръгне възможно най-бързо и не ме наемат на постоянно място. Затова търпя всички тези унижения.

— Не се разстройвайте, Мая, очевидно е, че в подготвителната фаза трябва да се разбере какво е добре да се разказва и какво не. От друга страна, Симеи има отговорност както към вестника, така и към издателя. Може би когато сте се занимавали с романтични връзки всичко е било подходящо, но тук е различно, говорим за ежедневник.

— Именно. Надявах се, че съм излязла от онзи кръг любовни глупотевини, исках да съм сериозна журналистка. Но сигурно съм неудачница. Не се дипломирах, за да помагам на нашите до смъртта им, а после беше твърде късно да започна пак, живея в дупка, никога няма да стана специален пратеник, да кажем, за войната в Залива… С какво се занимавам? С хороскопите, залъгвам лековерните. Това не е ли провал?

— Току-що започнахме. Когато нещата влязат в релси, човек като вас ще има други възможности. Дотук давахте блестящи предложения, харесахте ми и мисля, че харесахте и на Симеи.

Усещах, че я лъжа, трябваше да и кажа, че се е навряла в сляпо черво, че никога няма да я изпратят в Залива, че може би е по-добре да избяга, преди да е станало прекалено късно, но не можех да я потисна още повече. Дойде ми спонтанно да и кажа истината, но не за нея, а за мен.

Тъй като се канех да разголя сърцето си, като поета, почти без да се усетя, минах на „ти“.

— Виж ме, така както ме гледаш, и аз така и не се дипломирах, работил съм само на дребни службици и попаднах в ежедневник, след като чукнах петдесетака. Но знаеш ли откога наистина започнах да мисля, че съм неудачник? Откогато започнах да мисля, че съм неудачник. Ако не се бях вторачил в това, щях да спечеля поне една ръка.

— Петдесет? Не ви личат. Тоест, не ти личат.

— Щеше да ми дадеш само четирийсет и девет?

— Не, извинявай, ти си хубав мъж и когато ни обучаваш, си личи, че имаш чувство за хумор. Което е знак за свежест, за младост…

— Понякога е знак за мъдрост и следователно за бели коси.

— Не, разбира се, че не вярваш в това, което говориш, но очевидно си приел да се хванеш на хорото и го правиш с един цинизъм… как да го нарека… изпълнен с веселие.

Изпълнен с веселие? Тя беше смесица от веселие и меланхолия и ме гледаше с очи (как би казал някой лош писател) на кошута.

На кошута? Стига де, докато вървяхме, ме гледаше изотдолу, защото бях по-висок от нея. Това е. Всяка жена, която те гледа отдолу, прилича на Бамби.

Междувременно бяхме стигнали нейното барче, тя отпиваше от белинито си, а аз се чувствах отпуснат пред своето уиски. Отново гледах жена, която не беше проститутка, и ми се струваше, че се подмладявам.

Може да беше от алкохола, но вече го бях ударил на откровения. Откога не си бях изливал душата пред някого? Разказах и, че някога съм имал съпруга, която ме е зарязала. Разказах и как ме беше спечелила, защото веднъж, в началото, за да се оправдая за някаква каша, която бях забъркал, и казах да ми прости, защото съм глупак, и тя ми каза: „Обичам те въпреки че си глупак“. Подобни неща могат да те накарат да полудееш от любов, но после тя сигурно осъзна, че съм по-глупав, отколкото може да понесе, и всичко свърши.

Мая се смееше (какво хубаво любовно обяснение, обичам те въпреки че си глупак!) и после ми разказа, че макар да била по-млада и никога да не се била мислила за глупава, и тя имала нещастни любови, може би защото не можела да понася чуждата глупост, а може би защото всички на или малко над нейната възраст и изглеждали незрели.

— Все едно аз съм зряла. Виж ме, почти на трийсет съм и още съм мома. Просто никога не сме доволни от това, което имаме.

На трийсет? Във времената на Балзак жената на трийсет години е вече повехнала. Мая изглеждаше като на двайсет, ако не броим няколкото малки и съвсем тънки бръчици около очите, сякаш беше плакала много или не понасяше светлина и непрекъснато присвиваше очи в слънчевите дни.